творчество

Десислава Кирязова

Публикувана 10 април 2014 · Обновявана 11 април 2019

Непознатите
Разказваме си кодирани тайни. Единственото, което ни свързва, е автобусът, защото го чакаме треперещи пред неизвестното, като пред Страшния съд на греховете – неволни или нарочно допуснати. Забравяме за желаната крайна точка, а отсечката, която свързва Непознатите улици, е затворена. Там продължават историите. И тайните, и страхът от последствията, и кладенецът с думи – непознати и трудни, споделямев очакване да срещнем някой, шепнещи тайни	който ще ни помни като приказка в прашна книга на последния рафт, прочетена в неопределеното минало, вървим – крачките са следите. Стигнем ли до последната спирка, друг ще иска да разбере откъде идваме и защо потегляме отново… Непознатите – непрочетени книги с безлични корици и неразрязани страници. Непознатата – аз съм. Ще ти разкажа тайните с метафори- кодове. Не те познавам… Ти ли беше днес на спирката? Погледът ти те издаде – пъстри есенни листа.
Десислава Кирязова от 11е клас Трето място в категория X-XII клас на конкурса „Непознати улици” ноември 2013 г.

Поезия
Лично творчество
Амнезия

Може да харесате още...