Мирела Гьокова
Рисунка на Хефест
Страната на дърветата без корени Беше ми възложено да му направя интервю, не исках, дори нямах възможност да кажа какво искам. Трябваше да спася работата си, те знаеха това, бях направил най-големия гаф в историята на тази медия, изглежда, трябваше да им благодаря, че съм все още част от екипа. Журналист, на косъм да бъде уволнен ...
Блус за двама Пропуква се тишината на спящия град Под забързаните ти стъпки за никъде. Противопоставяш се на всички забрани и сега се луташ, лишена от принципи. Нощен кошмар са предразсъдъците. Желанието се стича между фините ти пръсти. Последен зов към отминал трепет. Сега или никога – така натрапчива мисъл! Целуваш за сбогом, А клепачите бързат да се затворят. Някъде там .. .. самотата е блуз за ...
Есе: “За амбициите” Хората минават. Забързани по голямата улица. Всеки с работата си. Едни и същи личности, никой не се отличава.... Освен онова момче. Онова мургаво момче, с рошава коса, кафяво, хубаво сако, лачени обувки. Стоеше пред столовете на едно известно кафе и твореше. Музика.. Китарата му сякаш му се подчиняваше. Тя му беше роб. Служеше ...
Есе: “Линее нашто поколенье” Линее нашто поколенье навред застой, убийствен мраз; ни топъл луч, ни вдъхновенье не пада върху нас. Когато се събуди тази сутрин, Мила наистина се почувства по по-различен начин. Да, кучето на съседите отново бе прокудило съня й, вероятно за пореден път раздразнено от малките кристалчета, сипещи се нежно от небето. До преди няколко месеца виновници бяха ...