ИЗСЛЕДВАНЕ „Дигитална трансформация в Търговска гимназия“

Написано от ТГ Бургас. Публикувано в 1:1 | STEM

УЧЕНЕТО В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА – ДИГИТАЛНА ТРАНСФОРМАЦИЯ В ТЪРГОВСКА ГИМНАЗИЯ БУРГАС

Училище в облака – Моделът 1:1

УВОД

В средата на месец март 2020 година след продължителна грипна ваканция и последвала епидемия от COVID-19 бе решено училищата в България да преминат в дистанционна форма на обучение, като учителите да приложат инструменти и варианти с които да се осъществи тази нова форма на обучение за нашата образователна система.

Според ЗАКОН ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ (в сила от 01.08.2016 г. Обн. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г.) в Чл. 113 Ал. 7 се казва: “Дистанционна форма на обучение може да се организира от училище, което разполага с необходимите технически и технологични условия в съответствие с държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие. За обучението в дистанционна форма ученикът самостоятелно си осигурява необходимите технически и технологични средства.” Тоест не всяко училище е в състояние да организира тази форма на обучение. Това доведе до преформулиране на начина на обучение за българските училища и наложи формулировката обучение в електронна среда.

За да се осигури обучението в електронна среда са необходими няколко основни компонента без които е немислимо да се говори за подобен тип обучение. Най-важните от тях са:

• електронна платформа в която да се осъществява обучението;
• технически средства за всеки един участник в образователния процес;
• познаване и свободно боравене с дигиталните технологии;
• интернет свързаност за всеки и от всяко място;
• контрол върху протичането на процесите и др.

Предизвикателството към учителите, учениците, родителите и цялата образователна система като цяло, е причината да направя това проучване, което има за цел да очертае реалната ситуация към настоящия момент в Търговска гимназия град Бургас. За да се добие по-пълна представа за процесите, които протичат при обучението в електронна среда, разработих две анкети: за учители и за ученици. С тяхна помощ се опитах да отговоря на редица въпроси, които възникват в резултат на това различно по своята функционалност и провеждане обучение, както и да очертаят нагласите на участвалите в анкетирането относно прилагането му за в бъдеще.

Познаването на спецификата и възможните съпротиви, евентуалните техническите трудности и достъпност за всеки до обучение в електронна среда биха ни дали отговор на това дали сме на прав път при неговото прилагане и съответно къде трябва да акцентираме за може този вид обучение да бъде допълваща алтернатива на традиционното (в дневна форма) обучение, така че във време на криза или извънредно положение да може безпроблемно да се премине към него.

Днешната актуална ситуация на извънредни мерки, които продължават и към момента, затрудненията в обществения сектор, икономика, образование и др. ни показват колко навременно и актуално е това проучване в настоящия момент.

ТЕОРЕТИЧНА ПОСТАНОВКА НА ПРОБЛЕМА

В нашата образователна система изучаването на дигиталните технологии е застъпено в часовете по компютърно моделиране в трети клас и информационни технологии от 4. до 10. клас на общообразователната подготовка . Там часовете са предвидени по 1 път седмично. Това на практика се оказа напълно недостатъчно за доброто усвояване и свободно боравене с дигиталните технологии. От една страна всеки един участник в образователния процес разполага или има достъп до дигитално устройство и би могъл да използва технологичния инструмент в процеса на своето обучение. Но друга страна училищата нямат изграден алгоритъм за тяхното използване.

През последните години се наложиха два модела на учене в електронна среда в световен мащаб, които биха отговорили на отправеното предизвикателство към нашата образователна система и биха поели пренасянето на образователния процес в дигиталното пространство.

Първият модел е разработен от Microsoft. В основата на този модел е приложението Microsoft Teams в което може в реално време да се провеждат разговори, да се работи съвместно, да се обменят файлове и др. и всичко това във вашата организация, като всичко това се осъществява на едно място, открито и достъпно за всички.

Вторият модел е разработен от Google и се задвижва от платформата G-Suite за образование. Тук основно място заема така нареченият модел (1:1) или казано по друг начин 1 компютър на 1 ученик. Това означава, че всеки ученик работи самостоятелно със своя компютър както в класната стая, така и у дома. За да се осъществи този модел на учене е необходимо:

• всеки един да има постоянен достъп до интернет на своя персонален компютър или устройство;
• да има изградена защитена облачна платформа с ясно разписани правила и нива на достъп до ресурсите в интернет;
• устройствата с които се работи да бъдат еднакви за всеки ученик;
• учебните материали да бъдат разработени от обучени да преподават по този модел учители;
• да се планират и провеждат учебните занятия съвместно от учители и ученици;
• да се учи и работи в групи, както в класната стая, така и извън нея.

По подобен модел работят иновативни училища в Англия, Холандия, Финландия, Швеция и разбира се САЩ и Австралия. Образователните системи които работят по този модел са в челните места на класации за дигитални умения и учениците им притежават висока дигитална функционална грамотност.

В Търговска гимназия Бургас бе създаден устойчив модел 1:1 в четири паралелки (2 от осми клас и 2 в девети клас) с внедряването на облачна платформа в G-Suite за образованието. По този начин се реализираха четири основни задачи:

1. Всеки ученик и учител имат персонален (служебен) електронен профил в училището управляван от администратор. По този начин бе предоставен достъп до лично и споделено електронно съдържание навсякъде, по всяко време на произволно устройство с достъп до интернет.
2. Политиката на Google за образование включва предоставяне на неограничено и напълно безплатно пространство за съхранение на данни и документи, които са защитени от вируси и загуба вследствие на “повреда на хардуера”.
3. Данните на регистрираните потребители в платформата са защитени и на сигурно място. Изпълнени са всички изисквания на GDPR.
4. Всички профили са сигурно администрирани и в пощите им не се допускат реклами и друг зловреден код.

И накрая, но не на последно място внедряването на облачните технологии е основен приоритет на Стратегията за ефективно прилагане на информационните и комуникационни технологии в образованието и науката на България (2014-2020г.).

По данни от интернет през 2020г. Google G-Suite за образованието се използва от над 500 училища в България и от над 150 000 учители и ученици. (https://1to1.classroomtech.bg). Официално в страната моделът (1:1) е внедрен в седем български училища.

• II АЕГ “Томас Джеферсън”, гр. София
• ОУ “Яне Сандански”, гр. Пловдив
• СУ “Черноризец Храбър”, гр. Плводив
• ОУ “Екзарх Антим I”, гр. Пловдив
• Търговска гимназия, гр. Бургас
• Езикова гимназия “Иван Вазов”, гр. Пловдив
• Професионална гимназия по хранителни технологии и техника, гр. Пловдив.

МЕТОДИКА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

2.1. Концепция на изследването

Цел

Целта му е да се изследва модела на организация на учебния процес в електронна среда, да се разкрият неговите предимства и ограничения. Да се очертаят възможности чрез този начин на обучение да се реализира прилагането на компетентностен подход в училище, включително в период на обучение от разстояние и в неприсъствени форми на обучение.

Задачи

За реализиране на целта е необходимо да се решат (изпълнят) следните задачи:

1. Да се извърши теоретично проучване на проблема.
2. Да се осъществи анализ, в количествен и качествен план на данни, свързани с прилагането на учене в електронна среда.
3. Да се разкрият предимствата и ограниченията при ученето в условията на електронно обучение от разстояние
4. Да се изработи инструментариум, с който да се проучи и обработят резултатите и техния анализ

Обект и предмет

Обект на проучването са знанията и уменията на учениците и учителите за справяне с дигиталните технологии в образователния процес при обучение в електронна среда.

Предмет Степента на усвоеност на тези знания и умения

Обхват 276 броя участници от които:

230 ученици

42 учители

4 директор и зам.-директори.

Изследователски метод

Анкетиране

Инструментариум

• структурирани интервюта;
• електронни въпросници за учители и ученици

2.2. Описание на проучването

2.2.1. Използвани технологии

Облачна платформа Google G Suite

Електронна платформа, безплатна за образователни институции. Платформата позволява създаване на персонализирани електронни профили за учители и ученици (име@tg-bs.com). Профилите дават достъп до редица инструменти за продуктивност и сътрудничество, разработени и поддържани от Google. За да се използват инструментите не се изискват инсталация на софтуер или специални настройки, достатъчно е устройство с достъп до интернет. Използвайки Google G Suite за образованието, разполагаме с неограничено пространство за съхранение на информация в облака, допълнителни административни инструменти, а всички настройки се извършват от единен администраторски панел.

Основните инструменти в Google G Suite за образованието са:

поща, чат, календар, диск, документи, таблици, презентации, формуляри, сайтове, класна стая и администраторски панел.

Към 2020 г. над 100 милиона души по света използват G Suite за образованието. Според данни на Google, платформата е водеща в САЩ, Швеция, Финландия, Норвегия, Нидерландия, Белгия, Австралия и други държави по света. В България към 2020г. групата на администраторите „G Suite“ във Facebook има повече от 500 членове.

Обучения за учители

Учителите трябва да имат увереност в използването на облачната платформа и, също така, да са уверени в планирането и провеждането на учебни занятия, в които учениците формират компетентности и си сътрудничат, вместо механично да запомнят и възпроизвеждат “знания”. В училище учителите са обучавани по програмите “Училище в облака”, включени в Информационния регистър на одобрените програми за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти на Министерство на образованието и науката.

Специфични насоки

В анонса на проучването чрез структурирано интервю с цел изработване на въпросниците поставих следните въпроси:

• От колко време преподавате или учите с помощта на дигиталните технологии?
• Какви са за Вас най-съществените ползи на ученето в електронна среда за образователния процес?
• Кратка история и основни моменти на процеса по въвеждане на модела във Вашата преподавателска практика.
• Какви цели си поставяте за в бъдеще?
• Как Ви помагат дигиталните технологии и облачната платформа в настоящата ситуация на дистанционно обучение?

Електронни въпросници за учители и ученици

Въпросниците са изготвени по следния начин. Отделен въпросник за ученици и отделен въпросник за учители, като голяма част от въпросите имат сходен характер и са насочени към проучване на едни и същи предварително формулирани тези.

2.2.1. Описание на проучването

След като изготвих двата въпросника същите ги трансформирах с помощта на G-Suite приложението Forms във формуляр от тип Анкетно проучване. Чрез имейл до всички ученици с профил в Търговска гимназия изпратих покана за попълване на анкетата с вградена връзка към формуляра, като поставих краен срок за попълване на анкетата, както и ограничението същата да може да се попълва само веднъж. Получените резултати събрах в Google Таблица. По същия начин постъпих и с анкетата за учители. Цялото проучване проведох в домейна на училището, като по този начин гарантирах защитата на личните данни на участниците, както и невъзможността формуляра да бъде споделен с някой друг извън домейна на училището.

РЕЗУЛТАТИ И ТЕХНИЯ АНАЛИЗ

В проучването участваха ученици от осми до дванадесети клас на Търговска гимназия Бургас разпределени по класове както следва:

• 52 от осми клас (36 момичета и 16 момчета);
• 69 от девети клас (49 момичета и 20 момчета);
• 38 от десети клас (28 момичета и 10 момчета);
• 27 от единадесети клас (24 момичета и 3 момчета);
• 44 от дванадесети клас (33 момичета и 11 момчета).

От получените резултати прави впечатление, че по-активни в попълването на анкетата от учениците са момичетата, въпреки че формуляра беше изпратен по едно и също време до всички ученици. Най-активни са учениците в 9.клас, но тук имаме две паралелки, които от втория срок на учебната 2019-2020 година се обучават по модела (1:1). Тоест тези две паралелки учат в електронна среда през цялото време на учебната година. (Диаграма №1)

От учителите попълнили анкетата, педагогическия стаж е в диапазона (от 0 до 41 години), като разпределението по години е в рамките на 2-4%, като най-много учители 6,5% са съответно с 26 и 36 години педагогически стаж. Тези резултати показват, че в Търговска гимназия работят преподаватели от всички възрастови групи и няма преобладаване на група с еднакъв педагогически стаж. (Диаграма №2)

В резултат на теоретичния и сравнителен анализ на ученето в електронна среда и получените резултати от проведеното проучване, могат да се определят няколко основни насоки в промяната на обучение при новите условия. И тази промяна е преди всичко в трансформацията на образователната среда, преструктуриране на начина на преподаване и обучение и субективната мотивираност за учене на всеки един обучаем. Тук от особено значение е дали урока е поднесен интересно и достъпно от учителите. На този въпрос 46% от учениците отговарят утвърдително и само 3% смятат, че това е по-скоро не. (Диаграма №3)

От друга страна, голяма част от учителите 41% смятат, че обучението в електронна среда занижава познавателната активност и интереса на учениците към учене. Но тук трябва да отбележим, че другата голяма група от отговорилите 45% са на противоположното мнение. Извода е, че категорично мнение по този въпрос не може да се направи, тоест индивидуалния подход на всеки учител и спояването му с паралелката или класа, накланят везните към едното или другото твърдение. (Диаграма №4)

Обучението в електронна среда е предизвикателство и нов начин за преподаване за почти всички учители от българските училища. В този смисъл вътрешните съпротиви на всеки един от тях към този начин на провеждане на учебния процес задължително трябва да се вземе под внимание. Тук голяма част от преподавателите отговарят, че не са имали вътрешни съпротиви – 70%. А 15% заявяват, че са имали такива. (Диаграма №5)

От друга страна учениците заявяват, че в обучението си в електронна среда те постигат подобряване на дигиталните си умения – 166 души; изпълняват съвместни проекти и задачи със своите съученици – 137 души. При по-голямата част от анкетираните ученици няма загуба на интерес към учебния процес – 117 души. Като недостатък можем да посочим, че голяма част от учениците посочват по-лошата комуникация с учителите – 111, а 60 души са дали отговор не мога да преценя. (Диаграма №6)

В процеса на обучение в електронна среда може да се използва синхронно (Google Meet, Zoom, Skype др.), както и асинхронно обучение (Google Clasroom, проектно базирани дейности и др.) В своята дейност преподавателите са посочили, че използват и двата вида преподаване: синхронно – 35 души и асинхронно – съответно 44 души. Лек превес има в асинхронното преподаване, което включва проекти, задания, тестове за оценка. Това е така, защото по-голямата част от оценяването е върху извършена и предадена работа от учениците. (Диаграма №7)

Според учениците при обучението в електронна среда с приложението “Google класна стая” се постига смислено използване на информационните технологии и по специално облачните технологии – 173 ученика, работи се съвместно между ученици и учители – 147 души и се акцентира върху проектно базираното обучение – 124 души. (Диаграма №8)

В процеса на прилагане на обучение в електронна среда е много важно отношението на родителите при неговото провеждане. Ако в началото на процеса родителите имат притеснения и резерви относно този тип обучение, то с течение на времето и постигнатите резултати от децата им това отношение е все по-положително и се трансформира в подкрепящо. И тук въпросите към анкетираните дали срещат сътрудничество от страна на родителите във връзка с учебните дейности потвърждават това. (Диаграма №9 и Диаграма №10)

Важна част от обучението в електронна среда е техническото средство с което си служи ученика и учителя в образователния процес. Най-използваните средства са настолен и преносим компютър, таблет и мобилен телефон. За учениците най-използваното средство е преносимия компютър и мобилния телефон (193 души от анкетираните ученици). Това е логично предвид факта, че всеки ученик притежава личен смартфон и в домакинствата лаптопа почти напълно е заменил настолния (персонален) компютър. (Диаграма №11)

От друга страна, учителите разчитат предимно на лаптоп (35 души), като тука трябва да се отчете факта, че всеки един от тях разполага със служебен лаптоп, предоставен им от училището. (Диаграма №12)

Развитието на дигиталните технологии и тяхното приложение в бита съчетано с достъпните цени на новите устройства е предпоставка за безболезненото и бързо адаптиране на учениците към условията на дистанционно обучение от вкъщи. За 82,8% от участвалите в анкетното проучване ученици нямат проблем с превключването към новия за тях начин на обучение. (Диаграма №13).

Своевременните и изпревалили ситуацията с COVID-19 квалификационни обучения с преподавателите за работа с електронни ресурси с отворен код проведени с учителите от Търговска гимназия са дали необходимите умения и знания на всички да подготвят учебно съдържание подходящо за преподаване в електронна среда. За това говорят и резултатите от анкетното проучване. 82,6% от учителите нямат затруднения при подготовката на учебното съдържание в “Google Класна стая”. (Диаграма №14)

В условията на обучение в електронна среда е необходимо да се отчетат и резултатите от проведеното обучение. Обратната връзка от учениците относно това как се справят и какви оценки получават според тях ни дават основание да заключим, че те се чувстват удовлетворени от получените оценки за своя труд. Повече от половината 64,6% смятат, че се справят много добре с поставените задачи и са получили високи оценки, 26,8% не могат да преценят и едва 8,6% не са доволни от своите оценки, като 84% всекидневно използват облачните инструменти на Google. Най-използваният инструмент от учениците е Google Meet, следван от Google Класна стая и Google Диск. (Диаграма №15, Диаграма №16 и Диаграма №17)

Логично при свободното боравене с Google инструменти по-голямата част от изследваните ученици (61,2% не срещат затруднения при подготовката си за учебния час в електронна среда. Други 17,7% са отговорили, че не могат да преценят и 21% са отговорили, че срещат затруднения.(Диаграма №18)

52% от учителите заявяват, че могат качествено да оценят учениците в електронн среда, но за съжаление един голям процент (26%) смятат, че по-скоро не могат да преценят качествено степента на подготовка и усвояване на знанията от учениците на които преподават. (Диаграма №19).

Въпреки това 78,3% от преподавателите заявяват, че безболезнено и бързо са успели да адаптират преподавателската си работа към условията на дистанционно обучение и това е довело до успешно справяне с поставените задачи от страна на учениците в резултат на което са постигнати трайни знания. (Диаграма №20 и Диаграма №21)

Разбира се, всичко това успешно кореспондира и с ефективното контролиране на присъствието и активността на учениците по време на учебните часове в електронна среда. Тук 95,7% от анкетираните учители отговарят утвърдително. (Диаграма №22)

Едно голямо предимство при обучението в електронна среда с помощта на Google инструменти е възможността за съвместна (екипна) работа между учениците. Това се потвърждава и от резултатите от проучването. 51,6% от учениците работят съвместно и само 6,2% посочват, че категорично не работят съвместно със своите съученици. (Диаграма №23)

Големият брой Google Класни стаи в които се обучават учениците е показателно за увереността и сигурността в своята дейност от страна на преподавателите. Не е случайно, че на въпроса дали се чувстват сигурни при провеждането на часовете в електронна среда 84,8% от учителите отговарят утвърдително. (Диаграма №24 и Диаграма №25)

На въпроса: Лесно ли се справяте с поставените задания в електронната платформа по време на час имаме отговори от цялата скала. 27,3% отговарят, че не успяват, други 17,2% не се чувстват сигурни, а 55,5% отговарят, че се справят лесно. Тук освен субективния фактор има и още два косвени фактора и това са скоростта на интернет свързаността и качеството на техническото средство (компютър, таблет или телефон) с който ученика си служи по време на час. (Диаграма №26)

За да бъде един урок поднесен достъпно и интересно е необходима предварителна подготовка от страна на преподавателите. И тук от особено значение е помощта на колегите и подкрепата от страна на ръководството с методическа и техническа помощ. 93,5% от анкетираните учители заявяват утвърдително, че получават такава помощ в своята работа и времето им стига за да преподадат урока си в часа в електронната платформа. (Диаграма №27 и Диаграма №28)

Ученето в електронна среда е специфично за различните предмети от Раздел А – задължителни учебни часове от Училищния учебен план за текущата година. За предметите Информационни технологии, Български език и литература, История и цивилизация, География и икономика, Философия учениците смятат, че могат лесно да се изучават в електронна среда, но почти всички са отговорили, че Математика се учи трудно. (Диаграма №29 – в 5 части)

При обучение в електронна среда 170 от анкетираните ученици заявяват, че могат да учат по всяко време. Това е възможно благодарение на асинхронното обучение, което е възможно в Google Класна стая. Към това трябва да добавим и предаването на възложените задачи от преподавателя по всяко време, постоянната връзка със съученици и екипната работа. (Диаграма №30)

Големият брой Google класни стаи, които създават и управляват учителите (Диаграма №31) успешно и пълноценно можем да видим и в (Диаграма №32) според която учителите могат самостоятелно да конструират учебно съдържание, като ползват набор от източници (44 души), могат да поставят и оценяват задачи по всяко време (46 души) и имат постоянна обратна връзка със своите ученици (39 души).

Всичко това допринася за развитието на ключовите компетентности на учениците като: умения за учене – екипно, чрез правене (34 души) от анкетираните учители; социални и граждански компетентности – междуличностни умения, екипна работа (27 души) и инициативност и предприемачество (26 души). (Диаграма №33)

За съжаление социалната изолация по време на учене само в електронна среда е фактор, с който всеки един от образователния процес се сблъсква. Това се потвърждава и в последните група въпроси към анкетираните. Въпреки, че учителите се справят добре с преподаването в електронна среда според учениците (66,1%) (Диаграма 34), то липсата на живия контакт, атмосферата в училище и невъзможността да участват в извънкласни дейности, клубове по интереси и спортни прояви, прави учениците тъжни и огорчени (Диаграма №35 и Диаграма №36)

И накрая съвсем закономерно на 91,3% от преподавателите липсва училищната атмосфера и работата в класната стая в училище. (Диаграма №37)

Във въпросника на учениците беше включен и един на пръв поглед нелогичен въпрос, а именно “В математиката 2+2=5”. Този въпрос в края на анкетата имаше контролно значение – да провери дали учениците четат с разбиране поставените въпроси. Ето и резултатите от този контролен въпрос. (Диаграма №38)

ИЗВОДИ

При учене в електронна среда във виртуалната класна стая се осъществява промяна на образователната среда. Тя става по-гъвкава, адаптивна и с променен дизайн спрямо традиционната класна стая и с възможности за трансформации спрямо нуждите на участниците в образователния процес.

Като резултат обучението се променя основните характеристики на тази промяна са:

• учене по всяко време и на всяко място
• постоянна обратна връзка между преподавател и обучаем
• персонализиране на електронното обучение от разстояние
• включване на родителите в образователния процес, като сътрудници и подкрепящи обучението и по конкретно неговото провеждане

Всичко това среща разбиране и е по силите и възможностите на учащите се. Единствено социалната изолация е непреодолим проблем за тях. Това е и отговора на въпроса защо половината от учениците желаят да се върнат в класната стая. (Диаграма №39)

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Обучението в електронна среда, провеждано в условия на световна пандемия, постави учителите и учениците в неспецифични учебни условия. Успешното справяне в тази обстановка е факт в българското училище и дигиталната трансформация е необратима. Това потвърждават и нагласите на преподавателите, които при запитани дали биха продължили да прилагат този тип обучение и в традиционна среда отговарят положително. (Диаграма №40)

Високата степен на удовлетвореност от обучението в електронна среда в Търговска гимназия Бургас се споделя от всички групи участници в образователния процес: ученици, родители, учители и директори.

В заключение смятам, че този тип обучение е успешен и може да продължи съвместно с традиционно обучение.

Автор Николай Комнев
Заместник директор
Търговска гимназия Бургас

Забележка: Изследването е проведено месец декември 2020г.-януари 2021 г.

Trackback от вашия сайт.