Ралица Арнаудова

Блус за двама

Пропуква се тишината на спящия град
Под забързаните ти стъпки за никъде.
Противопоставяш се на всички забрани
и сега се луташ, лишена от принципи.

Нощен кошмар са предразсъдъците.
Желанието се стича между фините ти пръсти.
Последен зов към отминал трепет.
Сега или никога – така натрапчива мисъл!
Целуваш за сбогом,
А клепачите бързат да се затворят.

Някъде там .. ..
самотата е блуз за двама.

Ралица Арнаудова от 9д клас
втора награда на конкурса „Непознати улици”

***

Думите оживяват пред погледа.
Раняват, разграбват, убиват.
Дяволът им даде душа.
Превърна ги
В демони, не думи!
Горящи пламъци играят в очите им.
Протягат тогнени ръце.
Изгубили са човещината си.

Вината е в самите нас.
Защото не обичахме,
А ранявахме, разграбвахме и убивахме,
когато трябваше да мълчим.

Ралица Арнаудова от 9д клас
посветено на Диана Вълчева –
преподавател по български език и литература и класен ръководител

***

Небето е за птици
Безсилието се отразява в повтаряемостта.
Вървя по едни и същи стъпки.
Броеница от дни.
Фабрикувани дни.
Щастието е със срок на годност.

Очакването трябвало да е вълнение.
За мен – не е.
За мен е нещо, което някога не успявам да докосна.
Тогава защо да се вълнувам?

Сега натъжих и теб.
Виждам го в лешниковите очи,
които споделят чужда болка.
Не е нужно.
Съжалявам, но не искам съжаление.

Остави счупените крила
и не опитвай да вървиш.
Небето е за птици…

Ралица Арнаудова от 9д клас