Десислава Кирязова

Непознатите
Разказваме си кодирани тайни.
Единственото, което ни свързва,
е автобусът,
защото го чакаме
треперещи пред неизвестното,
като пред Страшния съд на
греховете –
неволни или нарочно допуснати.
Забравяме за желаната крайна
точка,
а отсечката, която свързва
Непознатите улици,
е затворена.
Там продължават историите.
И тайните,
и страхът от последствията,
и кладенецът с думи – непознати и
трудни,
споделямев очакване да срещнем някой,
шепнещи тайни
който ще ни помни като приказка
в прашна книга на последния рафт,
прочетена в неопределеното
минало,
вървим – крачките са следите.
Стигнем ли до последната спирка,
друг ще иска да разбере
откъде идваме и защо потегляме
отново…
Непознатите – непрочетени книги
с безлични корици
и неразрязани страници.
Непознатата – аз съм.
Ще ти разкажа тайните с метафори-
кодове.
Не те познавам…
Ти ли беше днес на спирката?
Погледът ти те издаде –
пъстри есенни листа.

Десислава Кирязова от 11е клас
Трето място в категория X-XII клас на конкурса „Непознати улици” ноември 2013 г.


Поезия
Лично творчество
Амнезия

Може да харесате още...